Полицията продължава да издирва алжирецът Аладин – онзи, който нападна с нож българката Виктория.

Шествието на националистите, патриотите, фашистите и скинарите тази неделя получи неочакван „подарък“ – жестоко нападение върху българско момиче от алжирско момче. Подаръкът, разбира се, беше приет с отворени обятия – видяхте ли плакатите с името на „Вики“? Изобщо трудно е човек да остане безпристрастен при такова престъпление. На фона на господстващо отрицателно отношение към бежанците от българите, не е учудващо, че шествието събра по-голяма подкрепа от антиправителствения протест.

Изобщо ситуацията е взривоопасна и прогресивното българско самосъзнание би трябвало да се е задействало. Заглавията са предупредителни: „Опасно, много опасно“, “В десетката: Тиктакащата бомба на българския фашизъм…”, “Орешарски: Без ксенофобски настроения!”.

Добре де, расизмът и ксенофобията са лоши, а да се обобщава е нечестно и лицемерно – помислете си само за кампанията във Великобритания срещу всички български и румънски евентуални емигранти. Предполагам, че не ви е приятно да ви обобщават по подобен начин. Това, което чуваме обаче, не звучи като решение на проблем, който така или иначе вече съществува и чука на границата ни. Неосъществената война в Сирия е само повод да си припомним, че да сме външна граница на ЕС не означава единствено, че трябва да я пазим със зъби и нокти, а и че трябва да сме готови на компромиси, които може би надскачат гражданската ни съвест в момента.

Макар и текущата политическа ситуация да не е особено обнадеждаваща ( кога ли е била?!), в България се живее все по-добре, а в редица страни от Северна Африка, Близкия Изток и Централна Азия все по-зле, и хората, които ще чукат на врата ни, ще са все повече. Време е да се заговори затова, защото в противен случай думата я взима Волен Сидеров, а той, както е лесно да се предвиди, има какво да каже на българите. Всъщност един от най-големите проблеми на българските фашисти е, че не сме сигурни дали са истински фашисти – такива, които биха ви разгонили фамилията с нетрадиционно окончание, ако вземат властта или обикновени политици, които искат парче от баницата. И двата варианта са неприятни, но вторият поне е наш и роден.

Та така, драга спяща публика, расизмът е опасен, защото може да ви събуди, да ви уплаши и да ви накара да гласувате за хората, които имат план и възнамеряват да го изпълнят. Вижте какво се случва в Гърция – фашистите влязоха в парламента, заради имигрантите, които разтърсиха гръцкото общество. Убиха ляв рапър, а левите им го върнаха с две убийства на скинари. Едва ли е случайно и че 17 годишно сирийско момче беше нападнато с нож в понеделник – трябва да сте абсолютни сигурни, че мнозинството от шестващите националисти в неделя си представят точно този сценарий за защита на нацията от чужденците с по-тъмен цвят на кожата.

Задържането за ксенофобския ни импулс е важно и би ни осигурило някакъв временен морален комфорт, при това напълно безплатно, но за съжаление няма да промени нищо, нито пък ще реши големия проблем с бежанците и имигрантите в България. А той е, че България не ги иска – и това е политика, която държавата  ни води последователно правителства наред, без оглед на техния цвят и геополитически приятели.

Причината – абсолютната убеденост, че българите не са склонни да приемат дори и една-единствена криминална проява от чужденец. А този, който осигури социални помощи, безплатна квалификация и работа на чужденците, няма спечели народната любов, а по-скоро народния протестен вот. А пък и има толкова много сфери в обществото ни, които се разпадат и никой не смее да ги реформира – трудно ми е да повярвам, че някой ще се заеме да реформира закостенялото българско съзнание по отношение на чужденците.

Да, нападението над продавачката наистина е криминален инцидент, от тези, които се случват из цялата страна, извършени от бели българи. Това обаче изобщо не дава отговор на въпроса какво възнамеряваме да правим със стотиците млади мъже от чужди държави, които се мотаят из центъра на София и не правят нищо. Тук именно е най-големият ни проблем с имигрантите и той е социален, а не национален или религиозен. Вземете 300 млади и здрави безработни български момчета и ги пуснете в центъра без пари и ще се получи абсолютно същото – увеличаване на кражбите и намаляване на общото усещане за сигурност.

По всичко изглежда, че да си емигрант в България не е особено перспективно. Българската държава има проблем с това да осигури храна и подслон за чуждите  граждани и нямаме никакви основания да очакваме професионални квалификации, езиково обучение и трудолюбива работна ръка. Да се огледаме – в България няма работа и за българите – наистина ли си мислим, че можем да интегрираме няколко хиляди имигранти в България? Надявам се да не го мислите, защото нито държавата ни работи в тази посока, нито пък обществото ни е готово да сподели част от оскъдния си ресурс. Затова именно бежанците в България мизерстват. Сериозно, трябва да ни е срам, че има жени и деца, които страдат, защото нямат достъп до елементарни лекарства.

С други думи за никакъв хуманизъм и не може да се говори – България е непривлекателно място за имигрантите и бежанците и българското правителство няма никакво намерение да го направи по-привлекателно. Българският парламент наскоро реши да удължи забраната за продажба на земя на чужденци. Напълно логично – това именно искаха българите – да се забрани на чужденците да купуват българската земя.

Защото на чужденците се гледа като временно явление, проблем, тежест, която трябва да изчезне – дали към родните им страни или далеч към по-богатия Запад. Хубаво е поне да си даваме сметка до каква степен расизмът и ксенофобията в обществото ни са се превърнали в нещо нормално и напълно легитимно.