Колкото и безценно да добавя към неповторимия лайфстайл на градски готин пич, карането на колело в София си остава едно твърде екстремно занимание. Минавайки с моето колело през обновеното пространство между президентството, парламента и ЦУМ, с което така и не можах да свикна и да приема напълно, се натъкнах на протестиращите срещу правителството българи. През месец август те не са толкова многобройни, но „за сметка на това доста шумни“. Въртейки педалите, си спомних за един пост на „нервната акула“ – „България страшна приказка“. Текстът получи огромно разпространение последните дни, може би защото отговаря на онова тъмно, тежко, безнадеждно и прецакано настроение, което е обхванало протестната мрежа. Точно както неуспешните организатори на „Априлското въстание“, те се отричат от народа си, който е нямал куража да се отърве от поробителите си. Изобщо – много патетично и завишена самооценка.

Апокалиптично пророкуване, патетика и големи думи, които трябва да прикрият едно по-голямо и централно несправяне със ситуацията, едно мислене на дребно, което може да обясни само дребните тревоги. А може би там някъде се прие и пълно неразбиране на политиката. Или отричането й като форма на публична терапия.

Е, след дългите описания на едните като лоши, платени, зависими и най-важното ВИНОВНИ, а „нашите“ граждани като извисени и отрудени прецакани, всичко това завършва с „хайде да не се противопоставяме, лошите са тия в парламента, край, всичко е толкова безсмислено, ти си ту един, ту друг…“. С други думи: “Спорът продължава. Ето как стоят нещата в приказната ни страна. Хората са бедни, заради тия в парламента”. Но значи ли това, че ако ги сменим ТИЯ, няма да има повече бедни? Огледайте се, и си отговорете честно на този въпрос.

Хората са разделени и не разбирам защо ни пробутват непрекъснато това измислено разделение „граждани-неграждани“, а не примерно, на хората с пари и хората без пари. За да видиш второто разделение, не е необходимо задължително провинцията да ти бъде докарана с рейсове в столицата. Достатъчно е човек да се разходи до някой от крайните й квартали. В крайните квартали на София едните и другите са съседи. Хората с пари живеят там отскоро, защото са избягали от мизерията на големия шумен град, а тези без пари са там, защото не са успели да избягат от собствената си мизерия.

Изобщо в повечето случаи за бедност говорят хора, които не са я и помирисвали. Иначе нямаше да вярват на смешки от вида „дай да изгоним тия политици, ще сложим другите и вече ще има работа и пари за всички“. Ако се е случило да са я помирисали и после са се отървали от нея, преборили са се и са постигнали „градската мечта“, избягват да си спомнят за нея. Защото бедността е неприятна и излагаща. От нея често ти се повръща, защото е отвратителна.

Тя е отвратителна, защото има свойството да се възпроизвежда. Ако си беден, това означава, че и децата ти, ще са бедни. Но не защото сред бедните и декласираните дебнат тълпи от нереализирани професионалисти, а защото бедността в България вече означава липса на добро образование. Това, че никой не умира от глад, изобщо не бива да ни успокоява. Вече лошото образование започва от първи клас и то категорично се е превърнало във “въпрос на пари”. За учебници, за материали, пари за екскурзии и курсове. Какво се случва с тези, които не могат да постигнат този все по-увеличаващ се минимум? Нищо.

Много хора от моето поколение се реализираха единствено, защото преди образованието беше по-достъпно и не беше обвързано с пари на всяка една степен. Разбира се, повечето от тях вярват, че причините се крият дълбоко в тях, но дори и така да е, това изобщо не обяснява цялата картинка. Някои дори си позволяват да вярват лицемерно, че образованието трябва да е платено.

Студентски град и сега се изпълва с българи от села и бедни семейства, но все още има хора, които не разбират колко е важно образованието да бъде достъпно. Дошли да учат в София, поживели заедно с хлебарките и останали завинаги.

Това бих казал на всеки, който отрича ползите от социалната държава и държавното образование, въобразявайки си, че реализацията е личен въпрос, че всички успешни хора в съвременния свят са „самоизградили се“ пичове, които живеят в тоя град и работят скапана работа за жълти стотинки.