Има много неща, които този протест НЕ Е, аз ви предлагам само 6.

1. Протестът няма истинска кауза.

Ако четете #ДАНСwithme, ще отбележите огромно количество търговски марки за обществена употреба. Антиправителственият канал е изпълнен с брандове и подбрандове от хаштагове от вида „оставка“, “noresharski”, „долу мафията“ и т.н. Същите можете да ги видите и изписани на плакатите, за да не се объркате случайно.

Истинската кауза обаче е не просто представяне на някаква цел в дневния ред на обществото, но и път за постигането й. Оставката и изборите се искат неизменно, но постърите на протеста така и не аргументираха възпроизвеждането на резултатите от предишните избори, сякаш това няма никакво значение.

2. Протестът не е спонтанен.

Не разбирам защо продължава да се твърди, че протестът е спонтанен, след като на 40-а ден е очевидно за всички, че е доста добре организиран и координиран. Освен, ако не вярвате, че “голата Свобода” ей така спонтанно реши да се разгърди.

И в това няма нищо лошо, лошото е, че спонтанността ни се пробутва като основание да си „да си праиш квот си искаш“ в името на някаква велика цел.

Да-да, видяхме десетки хиляди на Орлов мост, но също така видяхме и десетки да спират движението, напълно „спонтанно“.

3. Протестът не налага в дневния ред на обществото нови стандарти.

Идеята, че независимо от възможната безпринципност на протеста, всяка следваща власт ще се страхува от гражданското общество, виси във въздуха. Сякаш някой е пречил досега на гражданското общество да бъде активно или да възпроизведе своите кандидати. А сега трябва да повярваме, че внезапно положението ще се подобри.

За политико-икономическите субекти в България в момента важи една единствена команда: „Колаборационисти от всички страни, колаборирайте“ и те именно това правят.

Пространството е много ясно разделено на две. Това сме го виждали много пъти преди, и в момента се случва абсолютно същото. И хоп! Положението стана нетърпимо! „Ама вижте ги тези мафиотски назначения и скандали!“. А скандалните назначения на ГЕРБ и СРС-тата забравихте ли ги? Сериозно, сегашните управляващи има още много да се „постараят“, за да достигнат „висотите“ на предишната власт.

Хубаво е поне, че на 40-а ден, брандът „мирен“ беше изваден от употреба.

4. Протестът не е срещу мафията и олигархията.

Политическо-икономическата черга е все така разпределена, и я сега деца кажете „Коя е лошата олигархия?“ Очевидно – чуждата. Наша или чужда обаче, можете да бъдете абсолютно сигурни, че тя няма никакво намерение да променя правилата, които я правят възможна.

Ако искате още по-кратка версия – протестът всъщност е срещу БСП и ДПС. В този смисъл той изобщо не е граждански, а политически. Рекламистите и маркетолозите не спират да бълват слогани, които нямат нищо общо с българското общество – те просто така си вършат работата. Политиката обаче е съвсем друго нещо.

А и някак си ми е трудно да повярвам, че тези демократични и морално непогрешими българи, които вече 40 дни свалят правителството на БСП и ДПС, нямаха никакъв проблем да наблюдават (и гласуват) за постепенното издигане на една мутра до абсолютната власт в държавата ни през последните години – “Само да не са комунистите!”. Морал, а?

5. Протестът не е срещу ГЕРБ.

Макар и да има някакви бледи антигерберски послания, те напълно се губят на фона на „червени боклуци“. И това е логично, защото най-малкото ГЕРБ трябваше да са в опозиция, нали? Протестът е срещу БСП и ДПС, защото те управляват, а не срещу политическата класа по принцип.

Достатъчно е да слушате внимателно какво казва Бойко Борисов след снощните сблъсъци, най-важното: „В обсадения автобус не е имало депутати от ГЕРБ“.

Да, точно така, защото това беше автобуса на БСП и ДПС. Ако го питате него, той ако беше на власт нямаше да е така. И сигурно е прав, а и най-вероятно ще има възможност да ни го докаже. И тогава ще им „честитим“ на проектосините избиратели за „добрия“ избор.

Защото недоизказаното твърдение на протеста е „При ГЕРБ беше по-добре“ и резултатите от местните избори във Варна го доказаха вече.

6. Протестът не е демократичен.

Всеки, който споделя публично, че не е съгласен с целите на протеста, е сатанизиран, класифициран като червен боклук и изхвърлен от дневния ред и то от позицията на някаква непогрешима истина. Т.е. отрича се правото на другия да мисли по различен начин.

От друга гледна точка, дори и в най-идеалистичните си измерения, този протест се движи от хора, които са убедени, че една група хора, да ги наречем кадърни, работещи, икономисти, модерни, отворени и либерални в най-широк смисъл на думата, трябва да имат по-голяма тежест над останалите непросветени дебили.

В налагането на подобна „цивилизационна“ политика няма нищо демократично, най-малкото защото непросветените дебили не са чак такива дебили, нито пък кадърните професионалисти са чак толкова кадърни.

7. (Бонус) Протестът не цели смяна системата.

Любимото ми послание… Да промениш системата в България в момента, примерно най-общо означава да изгониш хората с пари от обществено значимите отрасли на икономиката и да контролираш размера на битовите сметки. И това звучи скандално и напълно невъзможно, нещо като за Волен Сидеров.

Да отричаш всяко решение на правителството, означава, че си против правителството, а не против Системата.

А и не забравяйте, че Системата вече беше сменена преди 23 години и ако искате да я смените пак, е най-добре да се захващате с революционна дейност, протестът няма да свърши работа. Най-лошото е, че имаме само още 22 години да докажем, че проблемът е бил в Системата, а не в некадърността ни, примерно.