Цигареният дим е онази смърдяща субстанция, която разделя българите на две части – пушачи и непушачи. Най-забавното е, че трета възможност не се предвижда. Двете групи са крайно противопоставени и двете групи действат на принципа „или си с нас или си против нас“.

Преди изборите дискусията за забраната за пушенето отново се раздвижи, поради реалната възможност пълната забрана за пушене на обществени места да бъде отменена и да се върнем към отделните помещения. Не чак толкова реална, защото в началото на седмицата здравната министърка Таня Андреева обяви, че вече са разколебани да изпълнят предизборното си обещание. Дали защото управлението е притеснено за бъдещето си или за да не дразнят допълнително протестиращите…, завареното положение е по-добро от крачка назад.

Не пуша (вече), но не ми пука особено за драмите и на двете групи „протестиращи“. В момента мненията им са разпределени почти по равно, за разлика от времето, когато се налагаха отделните помещения. Тогава, за разлика от сега, включително и пушещите бяха съгласни, че нещата трябва да се променят. И те се промениха, очевидно българите пушат по-малко и със сигурност си дават сметка, че трябва да се съобразяват с мнението на другите. Нека бъдем честни – пушещите българи бяха свикнали да пушат, където им се иска и когато им се иска. Това обаче отдавна вече не е така. Засилването на репресията всъщност доведе до обратното – непушещите българи да се държат така, сякаш белият им дроб ще се спаружи и от нарисувана цигара.

Въпросът за пушенето има и политически контекст. За много хора той се превърна в поредното основание да не харесват правителствата, които са на власт и да се държат опозиционно в най-широк смисъл на думата. Така се вдига голям шум, от който в крайна сметка не можеш да разбереш, дали непушачите мразят безкрайно пушачите или са безкрайно загрижени за здравето им. Подозирам, че и двете хипотези не са особено верни.

Очевидно е, че пушачите се чувстват наврени в ъгъла и като цяло имат основания. На тях непрекъснато им се обяснява, че са едва ли не жалки наркомани, които живеят единствено, за да тровят себе си и околните трезвеници. Гласът на непушещите българи от друга страна звучи сякаш са постигнали историческа победа в битката си с пушещите, което е абсурдна концепция, защото тази „победа“ се оказа, че е по-важна и от истината, но още по-абсурдна, защото предполага, че тази забрана е начин да зачеркнем ориенталеца, скрит дълбоко в нас, за сметка на някакъв въображаем свръхевропеец.

Системата с отделните помещения работеше добре за всички участници в сделката. После се прие пълната забрана, което се оказа напълно излишно наказание за пушещите българи, защото единственият резултат е, че им се налага да излизат да пушат навън. А може би целта е била пушачите все пак да се раздвижат малко?

Така или иначе ползата от подобно движение напред назад през входовете на заведенията има съмнителна стойност за здраве и на двете групи хора. Както за здравето на пушещите, така и за здравето на непушещите. А това е най-важният въпрос, защото подобни забрани не се налагат, за да могат непушачите да си го върнат, а защото пушенето е опасно за вашето здраве и държавата желае все по-малко хора да пушат.

Наскоро стана ясно, че забраната за пушене в обществени помещения, въведена във Франция през 2007-а година, е провал именно от тази гледна точка. А за последните 10 години пушачите в тази европейска държава са намалели едва с един процент. Според председателя на френската Сметна палата, единственото, което със сигурност работи, са високите цени и помощта за онези, които искат да се откажат от вредния навик. С други думи забраната не върши работа и то не я върши в центъра на Европа, а да не си говорим как стоят нещата в края на Европа.

В България обаче, както и в случая с пияната учителка, сякаш живеят единствено праведни хора, които всяка седмица ходят на църква, не близват, не пушат, не се друсат, не изневеряват и правят секс единствено, за да се размножават. Тези въображаеми сънародници не могат да разберат как е възможно да има хора, които не могат да бъдат толкова перфектни като тях самите и щом видят пияна учителка или пушач в заведение, веднага се обаждат в полицията.

А относно Ориента, много ми е странно как на фона на големия патриотичен напън, който ни мъчи в последните месеци, така лесно се подценяваме. В съвременна България има много неща, които не са наред и не са за харесване, но ориенталска държава България не е. Който не вярва, да отиде в Ориента и да провери.