Подозирам, че вече сте запознати детайлно с всеки аспект, причина, призив и основание за незабавна оставка на правителството на Пламен Орешарски. Нещата обаче никога не са толкова очевидни, колкото се опитват да ви ги представят.

Политиката е мръсна приказка и дори когато ви обещават щастлива развръзка, изборът на по-малкото изобщо зло не е за подценяване.

1. Процесът на „дегерберизация“ трябва да продължи.

Политическата памет е къса, но чак пък толкова ли?! Не забравяйте, че де що имаше трезво мислещ човек, виждаше очевидните вреди, грешки и безхаберие на ГЕРБ, които доведоха до рязко влошаване на качеството на живот, особено на най-бедните българи.

3 години по-късно се оказа, че всички те са били прави. Докато в останалата част на Европа кризата е забравена, безработицата в България продължава да се увеличава, а здравето и образованието на нацията да достигне до невиждани низини.

Именно това доведе до избързващата оставка на Борисов. Това, което не допринесе за неговата оставка, се случваше незабелязано, тайно и систематично – окопаването във Властта на всички нива.

Колкото и неприятни да са резултатите от последните избори, някаква демократична процедура беше задействана и някаква промяна започна да се случва.

2. Изборните резултати трябва да се уважават и приемат.

Оставка + предсрочни избори, могат и да рестартират Дясното, но това очевидно може да се случи единствено на гърба ГЕРБ. Трябва да уважаваме протестиращите десни хора в София, но това не променя факта, че пристрастията към ГЕРБ доминират.

Дали на публиката ще бъдат показани някакви „добри от ГЕРБ“ или не, не е чак толкова важно, защото това е партията, която не признава резултатите от последните избори и твърди, че са фалшифицирани, докато сериозни доказателства за последното липсват.

Оставка и избори сега означава да се създаде опасна традиция – отричане на изборите от онези, за които резултатът не е задоволителен. Това едва ли не обезсмисля парламентарната демокрация, защото излиза, че властта трябва да отиде при онези, които съберат най-много хора по площадите, имат достатъчно пари или пък достатъчно добър пиар. Или “ще правим избори, докато спечелим”.

3. Сега медиите са по-свободни.

Нека да го кажем направо – всички големи медии в България са собственост на бизнесмени, които спонсорират някаква политическа линия, която в крайна сметка трябва да ги задоволи финансово или идейно.

От доста години и правителства обществото ни показва, че няма капацитет да противодейства на този процес, още повече, че той ни се рекламира като правилен. Дъното на свободата на медиите беше постигната именно при управлението на ГЕРБ в лицето на лидера им Бойко Борисов.

Последният нямаше никакъв проблем да се обажда на журналисти и да им се кара, защото в повечето медии името му беше в списъка с хора и теми, които не се засягат. И това е доста по-голямо безобразие от неадекватното послание на Михаил Миков към журналистите.

Въпреки, че медийното пространство на вестниците и телевизиите и в момента е политически парцелирано, подлагането на критики, проверки и открито неодобрение към новото избрано правителство започна от третия ден, докато при ГЕРБ се случи едва-едва на третата година.

Единственото логично обяснение – хомотът на журналистите беше разхлабен и те започнаха „да си го връщат“ на онези, които години наред им забраняваха да имат собствено мнение.

Връщането на ГЕРБ означава не просто по-малко свобода за медиите, а и задълбочаване на процеса на обезсмисляне на журналистическата професия.

Идеята, че има заговор на медиите за омаловажаване на протестите срещу правителството е неосъществена фантазия – огледайте се, там, където протестът се отразява, има една господстваща линия на отразяването, и тя е „одобрение“. Включително и в обществените медии.

4. Цветан Цветанов трябва да бъде осъден.

Едно от очевидните следствия от завръщането на ГЕРБ, е персоналното спасяване на Цветан Цветанов. Едва ли има българин, който да не е убеден, че бившият министър на Вътрешните работи е нарушил закона, че е подслушвал незаконно и нерегламентирано. Там е работата, че той освен силов министър, беше, и все още е, политическо лице.

Най-голямото съмнение тук е, а и изтеклите записи сякаш го доказват косвено, че са подслушвани хора по политически и икономически причини, за да бъдат шантажирани и държани в зависимост. Най-голямото, почти невероятно за представяне подозрение, изглежда, че е истина.

Като добавим към това безпочвените очерняния на лекари, учители и несъгласни в най-широк смисъл, картинката става грозна.

Смятам, че създаването и поддържането на политическа полиция е огромно престъпление срещу българските граждани, за което виновният трябва да бъде наказан възможно най-строго. Това е безобразие, което е по-тежко дори и от малоумния опит за назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

5. Сегашното правителство е легитимно.

Може и да не ви харесва коалицията между БСП и ДПС, но трябва да приемете реалността.

Ако не сте съгласни, наистина трябваше да гласувате, защото, когато хората не гласуват, приемат онова, което са избрали онези, които са гласували. Така работи демокрацията.

Когато има демокрация, гласът на българските турци също е от значение – те също имат право да участват в управлението на тази държава. Ако мислите, че трябва да участват по-малко, решението отново е едно – да гласувате. Ако мислите, че те не трябва да участват, защото са турци, това ви прави обикновени фашисти. Лошото е, че и за такива имате възможност да гласувате.

Гласът на бедните, на циганите, на селяните, на необразованите и възрастните също има значение, най-малкото, защото те имат нужда от по-голяма социална защита.

6. Нужни са социални мерки.

3 години слушахме приказки за финансова стабилност. През това време безработицата се увеличаваше, пенсионерите продължиха да вегетират на жълти стотинки, докато някои хора направиха страшно много пари. Хазартът и банките не създават работни места, а огромни финансови ресурси, които да се чудиш къде да ги насочиш…

Така се случва при десните управления – лошото е, че ползата за обществото нещо взе да се губи.

Държавата абдикира от социалната дейност, замрази пенсиите и забави плащанията към бизнеса. А нали се сещате, кой го отнася накрая? Работникът, който го уволняват или не му плащат, или го осигуряват на минимална заплата. Всичко това трябва да спре – работещият българин има нужда от защита.

Настоящото правителство направи стъпки, може би не достатъчно големи, но именно към онези, които бяха забравени при управлението на ГЕРБ.

Ако си плащате сметките без проблем, браво на вас. Това обаче не означава, че не трябва да ви дреме за онези, които имат проблем с плащането на сметките. Ако за вас второто дете не е предизвикателство, за много български семейства това е сериозна дилема.

7. (бонус) Президентската институция трябва да бъде приземена.

Президентът може и да е морален, но той беше избран с гласовете на ГЕРБ, защото беше посочен и потупан по главицата от Бойко Борисов. Оставка и служебен кабинет, назначен от президент, който взе страна и на практика раздели нацията, вместо да я обединява, ще бъде всичко друго, но не и политически неутрален.

От друга гледна точка, идеята, че президентът може така директно да се намесва в парламентарната ни демокрация, го отдалечва от протоколните му задължения. България не трябва да се превръща в президенстка република, особено ако се има предвид склонността на българите да вярват на месии и пророци.