Седесетата се били разпаднали за пореден път и за пореден път това се превръща в селска трагедия с неочакван край. На кого всъщност му пука? На седесетата очевидно не им пука, пука им на армията от десни журналисти, които вдигат олелия, съвсем забравили, че личната им драма не трябва да излиза извън рамките на извратеното им семейство.

Но така стоят нещата тук. Както сподели безкрайно авторитетно върлият антикомунист и наш премиер Бойко Борисов, (на когото освен това дядо му комунистите с тояги са го претрепали), причината да се чувствате толкова зле в момента се крие в 100 (!) годишното управление на социалистите в България.

Не ви чувам да се смеете, а и не можем да очакваме от нефелните репортерки, които имат навика да се подмокрят от височайши есемеси, да имат достатъчно висока култура, че да го попитат или поправят.

Не можем и да очакваме и армията десни репортерчета и журналисти да се присмеят на премиера от висотата на своята изтънчена и стилна дясна позиция, защото все пак дори и да не е вярно, изречено е срещу най-големия враг – социалистът. В крайна сметка говорим за професии, които се практикуват от бедни хора, от които на входа са изискали страстно да мразят комунистите, въпреки че дядо им е бил такъв или че тяхното семейство конкретно солидничко е спечелило. Това са същите онези хора, които ако ги притиснеш в ъгъла и им навреш социалната държава в носа, ще се сбърчат нос и ще изсъскат “жалко, че не им пуснахме кръвчицата след 10-и”.

Времената след 10-ти, когато се осъществи пазарното освобождаване на българите, е онзи момент, в който е трябвало нещата да станат кървави. От дясна гледна точка тази перспектива изглежда все още привлекателна. Кой знае, може би тогава, 25 години по-късно, щяха да разполагат с повече от 3% обществена подкрепа? Може би Борисов нямаше да иска толкова много да погълне тези проценти и нямаше да се налага от бракоразводните адвокати да проявяват мъжество, за да не се превърнат в конституционни съдии.

Затова синият комсомолец Николай Младенов, освен да се срамува от баща си и да се зъби на Русия, не може да разбере защо така е “отиграна перфектната топка, която им била подадена“. Ама каква метафора, а?!

Изобщо очакването е, че когато на СДС някой му предложи да излъчи кандидат, той непременно ще се окаже изтънчен и образован интелектуалец с няколко западни езика. Е, накрая получаваме Петър Стоянов, но в това именно се крие разликата между фантазиите и реалността.

Но защо на безкрайно истеричната армия от десни псевдоинтелектуалци изобщо не им хрумна, че е абсурдно партия с 3% подкрепа да излъчва собствен кандидат за конституционен съдия? Защо? Защото СДС е олицетворява доброто в техните очи. Защото в романтичните си представи си въобразяват, че тази разюздана шайка от безкрайно цинични сини лидери, са съборили комунизма и освободили българите.

Защото обичат да си припомнят онази непреходна романтика от началото на 90-те, когато имаха усещането, че са важни и дори радетели на съешаването със Запада. Да, нещата се промениха, някои хора се оказаха със страшно много пари, но ние не можем да им се сърдим, а пък и никой не ни дава това право. Промяната се случи.

Случи се – край! В България няма социализъм, сякаш никога не е имало. В България има богати капиталисти, които дестилират пари от кръвта на хората, а с остатъчните джибри подобряват живота на всички ни.

В България хубавото образование струва 30 000 евро на година, ако можеше да си го позволите естествено. Здравето… молете се да не разболявате. Пенсиите… молете се да не доживеете мига, в който няма да можете повече да работите.

В България вече има цяла класа от необразовани, но важни хора. Изобщо 20 години убеждаваха младите, че социалното е лошо, а индивидуалното – добро и те съвсем повярваха, че нещата стават по този начин. Още ли се чудите защо “молът” стои в центъра на индивидуалния им живот?

И не виждам никакви основания да смятаме, че това ще се промени скоро. Така че спете спокойно, деца, комунизмът отдавна си отиде. Само тези, които го мразят все още шават, но и това ще отмине.

Видяхте ли онези 20 “интелектуалци, университетски преподаватели и музиканти“, които протестираха срещу “възраждането на социализма”? Кавичките би трябвало да тежат поне 16 тона. А когато ги погледнеш и измериш с поглед тези сиви уморени хора с нелепи шапки, решаваш, че навярно възраждането на социализма е единственият начин да се подобри по какъвто и да е начин качеството им на живот.

Ама нали спечелихте? Нали пазарът е свободен, няма държавна собственост – има частна. Има продукти и има пари. Е, не за всички естествено, но нали това беше целта? Нали ни убедихте, че това е най-правилният път след “100 години социализъм”. Каквo вързаждане, каква реставрация?! За какво страдате?! Че животът ви прееба? Ами добрата новина е, че не ви е преебал само вас. Целия свят е пълен с преебани хора. Такава е вашата победа. Свиквайте.