Докато чаках пред банката – този символ на успеха и парите, за да се извърши прехвърлянето на едни цифри от една сметка към друга сметка, към мен се приближи един черен българин. Той не беше естествено черен – просто по кожата му се беше насъбрала толкова много черна мръсотия, че цветът му беше станал по-тъмен и автентичен, дори от този на някой кореняк-африканец. Нали се сещате, от онзи тип усмихнати бездомни българи – ясен знак, че е получил неочакван достъп до интоксикация, която да направи живота му по-приемлив и щастлив – може би бутилка евтина ракия, плик с лепило или шишенце чист спирт от аптеката. Човекът имаше нужда от цигара, не за друго, а за да е пълно щастието му – нали се сещате колко сериозно му звучат заплахите „Пушенето убива“. На практика той е вече мъртъв – социалната му смърт е вчерашен факт, а биологическата – въпрос на време.

Скъпите цигари обаче са проблем – не защото някои хора не могат повече да си ги позволят, а защото хората, които могат да си позволят да споделят една цигара, става все по-малък. Но не си мислете, че онези, които ви спират на улицата и ви искат цигара, гледат на вас като някакви щедри и успешни богове – вие сте просто обстоятелство, част от природата, която прелива от несправедливо разпределени ресурси. Някои хора могат да имат безкрайно количество цигари, които да се чудят как да откажат, а други се надяват на цигарка в това студено време.

Да, хората, които ровят в софийските кофи за боклук не са малко, нито психично болните бездомници, нито живеещите под прага на бедността цигани-събирачи. Сигурно има някакво комплексно и научно обосновано обяснение за тяхното съществуване. Несъществуваща социална държава, неспособна да помага социалната система, индивидуалисти роднини и приятели, които позволяват на другарите си да затънат, див капитализъм и безотговорност на хората, които имат достъп до повече. Или пък по-модерни обяснения – защото те не са били достатъчно предприемчиви, гъвкави и комуникативни, не са имали бекграунд, квалификация, натрупвания и лични качества, които да им попречат да затънат в блатото, от което няма измъкване. Красиви думи, които трябва да дадат обяснение на една грозна картинка. Думи като на писателя Георги Господинов, изречени при обявяването на 40-те успешни българи на по-малко от 40 годишна възраст.

„В България се “успява” прекалено лесно. Знам, че това може да прозвучи странно и обратно на очакваното. Да, в България се успява прекалено лесно и бързо. Намирам подобна бързина и лекота за покваряваща, понеже стойности и ценности още не са утаени, няма го бавното сито на натрупаната традиция. Живеем в известна всепозволеност. Без бог, без традиция, без авторитети – всичко е възможно. Такъв си, какъвто се самонаречеш.“

Всъщност думите, на този иначе прекрасен писател, ми бръкнаха толкова дълбоко, че единственото, което ми хрумна като реакция е „Ах, ти, дребнобуржоазен късметлия!“. Без да изпитвам никакви угризения, защото той е именно това. Думи, част от реч, която във фантазиите ми той държи пред армията от софийски бездомници, а не пред отбраната публика от успешни под 40 годишни българи. Да им обясни и разясни защо именно съдбата им е отредила да бъдат отпадък на това измислено общество. Измислено от красиви и квалифицирани експерти, абонирани за успеха и получаващи всеки месец по пощата доказателство за своята свръхценност.

Всъщност те може би са такива – едните самонарекли се боклуци, а другите самонарекли се красавци, на които също им липсва традиция и натрупване. А ценностите и натрупванията, “те не са продукт на поколения обществени натрупвания, а на… постижения от отделния индивид, който нещо много е ръчкал да успее…” Това наистина е едно вбесяващо обяснение на света, в който живеем, защото е отчайващо невярно, егоистично и недемократично. Защото предполага, че образованите писатели и други успешни овчари, са такива единствено, поради себе си. А другите, грозните, те са обречени да бъдат управлявани и направлявани уж в името и на тяхното лично добро… докато други хора направиха страшно много пари, продавайки боклуци и мечти на непросветените овце.

Едните харчат милиони за коли, къщи, острови и самолети, а другите харчат жълти стотинки, за да имат първите за какво да харчат. Нищо повече от икономически отношения.

Точно това ни казва Георги Господинов. Според него успехът е следствие на натрупана традиция. Това е приказката за социално-отговорния милионер, който не харчи разюздано, а разумно. Пълни глупости, защото 1) наблюдаваме точно обратното – богатството развращава и най-невинните хора, а богатите плащат по-малко данъци и 2) проблемът на този тип общество изобщо не се състои в това, че някакви неподготвени пичове са успели страшно бързо, дори още преди да навършат 40 години, а в това, че богатството в този свят е разпределено неравномерно и общо взето е в ръцете на 300 американски семейства.

Това именно са семействата с натрупванията, на които следва да се възхищаваме. Наследници на фамилии, които чисто и просто са имали късмета да се родят на точното място в точното време. А това, че техните богатства са натрупвани в продължение на столетие, би трябвало да са напълно природни и законни. Да, законни са, защото законите всъщност ги пишат те. Е, в този смисъл всепозволеността всъщност е самопозволеност. И тази самопозволеност не е външна, тя няма политическо представителство или общество, което може да наложи друг дневен ред. Дневния ред се пише именно от тях и затова той ги устройва чудесно. А господиновците, те просто пробутват на все по-просветения пролетариат идеи, които би трябвало да ги държат поне още няколко столетия в поза партер на опашката на благосъстоянието. А другите? Е, те не са имали достатъчно натрупвания очевидно.

Така изглежда успехът „по Господинов“, а ето как звучи успехът според Мистър Роузуотър:

—     …

—     Все още е възможно един американец да направи сам състояние.

—     Сигурно, ако някой обаче му каже, докато е все още млад, че има река на парите, няма нищо честно и трябва напълно да забрави тежката работа, достойнство, честност и всички останали дивотии и го заведе при реката. „Върви, където са богатите и силните — ще му кажа, — и изучи всичко, което правят там. Могат да бъдат поласкани, могат да бъдат и уплашени. Достави им огромно удоволствие и ги изплаши ужасно и някоя безлунна нощ те ще сложат пръст на устните си, за да те предупредят да не издаваш звук. Ще те преведат през тъмното към най-широката, най-дълбоката река на богатството, която е позната на човека. Ще покажат мястото ти на брега и ще ти дадат кофа само за теб. Греби, колкото си искаш, но не вдигай много шум. Някой беден човек може да чуе.“…

И това звучи значително по-близо до реалността, отколкото размислите за бога и традициите на Георги Господинов.