Не знам за вас, но на мен ми беше трудно да изгледам горното видео. Показаното е толкова гнусно и отчайващо непрофесионално, че дори и храносмилателната ми система отказа да го смели.
От този “репортаж” наистина могат да ви настръхнат косите. Кахърната Миролюба Бенатова, следвайки своя журналистически инстинкт, предвидливо се е забила в „периферията“ на митинга на БСП и ДПС, за да ни покаже ИСТИНАТА, която дебне в покрайнините. Всъщност да запише случайни минувачи, които наблюдават намръщено тъмните си и неясни сънародници и коментират:
„Ц, ц, ц – ужас е, мила. Погледни ги на какво приличат. Гледай само! Какви са тия хора?! Това са турци, докарали са ги от Родопите…“.
„Това е пръсната пара, пръсната народна пара“.
„Това е такава мъка. Това е голямо нещастие за всички българи. Това не мога да го понеса…“, разплаква се и си отива.
„Не ги ли виждате каква пасмина са?!“
А какво прави прогресивната журналистика, когато види хората от провинцията? Подвиква им:
„Малко закъсняха вашите автобуси, а?! Е-е-е, откъде сте вие? Кой плаща рейса?“.
Нещото е наречено претенциозно „Другото лице на съботния митинг“, сякаш големите софийски телевизии са си позволили да покажат някакво друго лице. Нямам никакво намерение да се изказвам в подкрепа на партийните митинги, но да пробутваш тезата, че медиите сами по себе си са някакъв вид алтернатива на въпросните партии, е най-малкото глупаво.
Партийните митинги бяха отбелязани в иначе плуралистичните телевизии като нещо неправилно, грешно и лошо. Това, което казваха техните лидери до такава степен нямаше никакво значение, че дори си позволяваха да правят паралелни репортажи между Пловдив и София – докато Станишев говори, Борисов е със спрян звук и обратно. Дори и изненадващото извинение за Възродителния процес, беше пропуснато като неважно, макар че е нещо, което никога досега не се е чувало от българска институция или партия. Включително и от онези, „демократичните“.
Всъщност този репортаж представя в концентриран вид отношението на софийските медии към провинцията. Все пак това е безплатно събитие, не се налага да те командироват, за да говориш с човек от Плевен, а когато ти го докарат, единственото, което ти хрумва да го попиташ, е „Кой плати билета за рейса?“ Или може би това е цитат на известния въпрос Кой? Не – това си е обикновено безобразие. То има за цел да представи една част от сънародниците ни като глупави, платени, уплашени, неискрени и т.н. Така би трябвало да изглеждат всички хора, които подкрепят правителството. Aбсолютно клише.
То се вписва в общия тон на най-силното внушение на… „о-позиращите“ протестиращи. Твърдата убеденост, че животът им се разпада, че по-зле не е било и едва ли скоро ще бъде. Едни големи думи, приказки и катастрофични изводи – и това не е изненадващо. За илюстрация – плачеща гражданка на София. Повярвайте ми, няма гледна точка, от която това може да бъде оправдано. Безобразие и извращение на гърба на няколко хиляди български граждани, извършено в името на някаквa псевдо-журналистика, която трябва да нахрани изтънченото градско обществено мнение. А вие какво очаквахте, че БСП и ДПС могат да направят митинг в София без да докарат хора с рейсове? Та това никога не е се е случвало.
Едностранчивото отразяване е до такава степен абсурдно, че дори и греховете им си противоречат. На тях хем са им платили, хем са заблудени и зомбирани и освен това не са били толкова много, колкото са се надявали да бъдат.
Така е – репортерът в днешно време не може просто да опише какво вижда. Хората трябва да го кажат вместо него. Защото и те са от каузата, на страната на народа, нали се сещате, и те са добрите герои, които се борят срещу властта на парите и задкулисието. Комедия.
Дори и за нашите ниски стандарти, това е пълно безобразие, което няма нищо общо с журналистиката. И ако Миролюба Бенатова не работи като журналист, като каква работи тогава?
