След нападението над българската продавачка от алжиреца Аладин, се случва почти всеки ден някой чужденец с по-тъмен цвят на кожата да бъде нападнат, наръган и/или пребит.

Получи се наистина много неприятна ситуация, защото най-малкото се създава впечатлението, че на улиците на София се разиграва някакво самостоятелно налагане на справедливост – сякаш българите са решили да си го върнат на чужденците. Първоначалното жестоко, абсолютно безобразно и насилнически безсмислено нападение на алжиреца не остана ненаказано. Полицията положи големи усилия лошият да бъде задържан и справедливостта да възтържествува. Нещо повече – репресивният апарат на държавата използва нападението като повод да арестува из центъра всички с по-тъмен цвят на кожата, които… нямат лични карти. Един вид – българската полиция ви предупреждава да се държите прилично, иначе ще ви хванем, затворим, изгоним и прочие.

Макар и да не е много честно, това е разбираемо – обществото е чувствително и се чувства несигурно и уплашено от различните.

Надушили кръвта, националистите, патриотите, скинарите, нацистите и обикновените фашистите надигнаха вой до небето. Това също е разбираемо – те буквано се хранят от омразата и нетърпимостта в това общество. Под формата на партийни субсидии и други механизми за докопване до пари. Едни политици използват случая, за да трупат точки, а други пък се окичват с някакъв ореол на защитници на човешките права, докато насреща липсва каквато и да е политика човешките права да бъдат наистина защитени или поне да се посочи правилният път на това раздирано от противоречия общество. Властта се направи на възмутена и взе да ръси декларации от общ характер против омразата и ксенофобията, сякаш омразата и ксенофобията са започнали от вчера.

Семейството, компанията, приятелите…

Няма нужда да си спестяваме истината – българите са откровени расисти. Във всяка една българска компания, независимо от ума, пола и възрастта на участниците, няма никакъв проблем да се проведе полушеговит разговор за мръсните мангали и да се сподели хипотезата, че може би Хитлер е бил прав. Това се е превърнало до такава степен част от пейзажа, че повечето участници изобщо не разбират, че са преминали границата на добрия вкус. И дори биха се обидили, ако ги наречете расисти.

Няма нужда от много доказателства – спомнете си за абсурдните „обругани“ портрети, когато общественото мнение на практика линчува няколко цигански момчета, защото не са козирували и стояли мирно пред някакви изображения на велики българи от миналото. В Харманли пък българите се оплакват, че бежанците им дишат въздуха… Щеше да е смешно, ако не беше толкова жалко.

Така българските родители предават заразата на децата си. Но дори и да има деца, които да се усъмнят в позицията на родителите си, те нямат достъп до правилната перспектива, защото Образованието ни буквално се е вкопало в дъното, a българския учител е неспособен и вреден. Остава Интернет, а той пък е напълно заразен от същия този страх и омраза.

Интернет и медийните сайтове

Това, което случва като коментари в медийните сайтове е преминало всякакви граници и то от години. Евреи, цигани, турци, негри и всякакви други хора отдавна са изгорени на кладите от българските коментатори. В последните седмици няма публикация в Интернет, която по някакъв начин да засяга човек с от друга раса и националност без отдолу пейзажът да е замърсен от чернилки, печки, изроди и т.н. И на никой не му хрумва да го изтрие, махне, забрани и прочие, въпреки че този език на омразата е значително по-опасен от езика на пациентите-политици.

Това наистина е идиотско – медиите публикуват текст срещу езика на омразата, а единственото, което може да се прочете отдолу под формата на коментари, е омраза. Съжалявам, но редакторите и собствениците на медийни сайтове носят не по-малка отговорност от политиците, защото именно те са превърнали в стандарт използването на този език.

Агитките и скинарите

От друга страна в родината ни съществуват неонацистки и фашистки организации, чиито представители периодично (с повод и без повод) нападат чужденци и цигани и това винаги им се разминава. Стадионите са просто сцена, където основните концепции могат да се „тренират“ абсолютно без никакви последици. Нещо повече – футболните клубове едва ли не легализират това поведение, техните представители се изказват от телевизионните студия, където им позволяват да съществуват абсолютно законно заедно с прякорите си. Идиотска ситуация – тя позволява на човек с прякор „Дучето“ да се разкарва из телевизиите и да споделя своето мнение, сякаш Фашизмът е някаква екзотика от миналото, а не ужасяваща идеология, която е способна във всеки един момент да изпие акъла на вашите социално неудовлетворени деца. Те са най-важният канал на прокарването на насилието и омразата. И то сред младите хора.

Ако нападението над продавачката беше използвано като повод да се арестуват и предупреждават чужденците, колко чужденци трябва да бъдат нападнати, за да предприеме българската полиция действия срещу футболните агитките и другите неонацистки групировки в България?

Това не се случва и нещо ми подсказва, че няма и да се случи, защото българската полиция и власт, за пореден път показа, че държи и използва агитките за някакви свои и тайни цели. Формално или неформално. Абсурдно е всички тези пара-военни и организирани структури да съществуват по този начин без благословията и подкрепата на някоя държавна институция или партийна организация. За какви цели? Като за случая в Катуница например миналата година, когато няколкостотин запалянковци бяха оставени да палят, рушат и плашат абсолютно съзнателно, като след това главният секретар на МВР оправда това „за да не станело по-голямо напрежение“. Надявам се това да не ви звучи като теория на конспирацията – представител на агитката на Ботев Пловдив тогава призна публично в ефира на БНР, че техни приятели-полицаи са им се обадили, за да ги викнат.

Те наистина са изпълнители на мокри поръчки на нечистоплътни политически интереси и ако някой иска нещо да се промени, трябва да се започне с тяхното премахване с цялата строгост на закона. Точно този тип организации и хора са вдъхновителите и извършителите на уличното насилие, а не политиците.

Пациентите-политици си ги говорят тези неща от поне 10 години. Някои от тях дори книги са написали, единствено, за да ни обяснят расовото и етническо превъзходство на българите.

Малко е странно, сега всички да се правим на изненадани и да казваме, че виждате ли, не бива да се говори така. Така СЕ ГОВОРИ! Такава е действителността. Приказките на политически активните фашисти имат за цел само да оправдаят ответното насилие, да го представят като приемлива защита. Но изобщо не са причината то да се случва. Насилието се случва, защото някакви хора са решили да го извършат. И тези хора досега не са получили никаква санкция – нито от държавната власт, нито от „будното“ гражданско общество.