Приватизацията на водата е класически пример за отдаване в частни ръце на един естествен монопол. Ако се съмнявате, че това е така и вярвате във всепроникващата сила на свободния пазар, пребройте броя на тръбите, които влизат във вашия дом.

Идеята за приватизацията на обществените услуги почива върху вярването, че частните ръце управляват винаги по-ефективно от държавните, защото частникът се интересува от собствения си интерес, и така в името на неговия просперитет, някакви отрасли започват да работят като цяло по-ефективно и да просперират.

Така свършва тази приказка, защото реалността е съвсем друга. Компаниите, които се интересуват от инвестиции в монополи, са мотивирани единствено от парите, които могат да придърпат за себе си в среда, лишена от конкуренция. Всичките им приходи се акумулират от сметките, които плащат хората, а всичките им разходи са за поддръжка. В тази схема съвсем естествено е те да искат само две неща – по-високи сметки и по-ниски инвестиции в мрежата. Това е изключително ефективна стратегия за печалба, но влиза в пълно противоречие с интересите на обществото.

Тук защитниците на свободния пазар се включват, за да ни напомнят, че това именно е работата на държавния регулаторен орган – да изисква инвестиции и да слага спирачки пред непрекъснатото желание за увеличаване на сметките.

Само че и това не е много вероятно. Когато говорим за толкова големи пари, дори и местният ни политически елит да е чист като момина сълза (а той не е), не е никакъв проблем да бъде компрометиран и дори направо купен. Как иначе да си обясним абсурдния договор за концесия, от който едва ли не излиза, че съвсем законно е загробил софиянци за години напред?

Нека приемем, че общественото управление на доставката на вода се противопоставя на частното управление. Тогава трябва да имаме предвид и че частният бизнес много по-ефективно може да защитава своята позиция, плащайки за реклама, пиар и поддържане лобистки мрежи в свой интерес – все напълно законни неща. Абсолютно същото правят в България „Софийска вода“ и електроразпределителите, които чисто и просто притежават щедри рекламни бюджети, за да държат в икономическа зависимост медиите, които биха направили доста, за да не се лишат от тези пари или организирайки жалки пиар акции за жълти стотинки, създавайки положителен образ за компанията си.

Нали не си представяте Столичният общински съвет (особено този) от утре да започне рекламна кампания, за да промотира сред столичани ползите от общественото управление на доставката на вода? Точно обратното ще стане обаче, ако се стигне до референдум за водата на София.

А всичко това ни се случва, защото идеята, че единствено частникът може да свърши работата, си е идеология в чист вид, а не природен факт, както често ни се представя. Идеология, която трябва да бъде пробутвана и подкрепяна непрекъснато, за да бъде жива в умовете на хората и да им бъде набита в канчетата (и кранчетата) като абсолютно безалтернативна.

И изобщо едва ли има по-дискредитирана идеология през последните години, от тази, че чуждият инвеститор трябва да гали с перце по главата и много да внимаваме да не го изгоним. Все едно той всъщност е дошъл, за да ни спаси, а не да вземе парите ни, от които в крайна сметка единствено се интересува.

Но не си мислете, че случващото се в България е изключение, нито пък, че компанията-майка на „Софийска вода“ – Veolia, няма опит в подобни ситуации. Когато през 2009-а година в Париж се взима решение за окончателно връщане водата в общински ръце, това което казват от Veolia на парижани е абсолютно същото, което казват и на софиянци днес – че всичко е продиктувано единствено от политически интереси и нямало нищо общо с цената на водата и инвестициите, които те така и не са извършили от 1985-а година насам.

Да, „Веолия“ е една от фирмите, които поемат дистрибуцията на парижката вода през 1985-а година. Това е и основната причина тя толкова бързо да се издигне и превърне в международен играч, използвайки в крайна сметка един обществен ресурс като водата. И да, дълго чаканите инвестиции в мрежата, които те е трябвало да извършат в Париж така и не се осъществяват.

Е, имаме ли, каквито и да е основания да вярваме, че същото не се случва и няма да се случва и занапред в България?

Колко години трябва да минат, за да осъзнаем, че органи като ДКЕВР, са чисто и просто паравани, които създават илюзията, че имаме някакъв контрол върху сметките. Ако е така, защо цените непрекъснато се увеличават? Дяволът изобщо не се крие в детайлите, дори да назначим най-неподкупните регулатори, какво пречи на компаниите постоянно да раздуват разходите си или просто да ни спестяват информация, за да ни докажат колко е невъзможно да се инвестира точно в този момент.  Нищо, и те точно това правят.

Да-а-а, българите, и особено софиянци, трябва да се чувстват поласкани, че концесионерът им е голяма международна компания – на практика българският пазар е отговорен за 1/30 от печалбата й – Софийска вода вече обяви печалба от 28 милиона за миналата година (докато загубите в мрежата са 54%!).

Нетната печалба на „Веолия“ за миналата година е 400 милиона евро, а общите приходи близо 30 милиарда евро. Българското общество, и особено столичното, трябва да има предвид тези цифри, най-малкото, за да си даваме сметка срещу кого се опитваме да скачаме.

Странно, но в същото време печалбата на „Веолия“ в Германия за 2012-а година е била… 3,6 милиона евро.

Нека да си го кажем направо – тези 28 милиона лева са парите, които ние, като общество, бихме могли да инвестираме в подобряването на една обществена услуга – доставка на вода за населението. Вместо това – даваме тези пари на чуждите инвеститори и акционери, на които… изобщо не им дреме за населението на София. Освен, ако не смятате, че 4-те възстановени чешмички в центъра на столицата ни трябва да ги броим за загриженост.

Но нали се сещате при това положение какъв би бил резултатът от евентуален референдум. Такъв, че представителите на голямата френска компания дори си позволиха прикрито да заплашват софиянци с 1 милиард неустойки и спиране на водата. Неустойка за какво? Затова, че загубите в мрежата са 54%, докато печалбата си върви.

Абсурдно е един концесионен договор да е по-важен от интересите на 2 милиона софиянци и ако поставим интересите на хората на първо място, „Софийска вода“ просто е задължително да върви на майната си.

Ако все още не сте убедени, изгледайте това видео от официалния канал на “Софийска вода” в YouTube, и се запитайте дали наистина не смятат, че българите са пълни идиоти.