Последните дни два статуса във Фейсбук предизвикаха, освен вълнение сред потребителите на сайта, и медиен шум. Не знам дали се случва за първи път на българска територия, но със сигурност днес, за добро или за зло, статусите играят голяма роля във формирането общественото мнение.

Първият статус беше на Камен Алипиев, който сподели с приятелите и събскрайбърите си, че много ще се радва някой да пусне една малка „неутронка“ на Бузлуджа. Очевидно под неутронка се разбира малка неутронна бомба. Не знам дали се е надявал наистина някой да взриви събора на социалистите, но малкият му статус разтърси неочаквано пространството. Някои явно не обичат да се шегуват с ядреното оръжие или може би дебелашката шега им се е сторила повече дебелашка, отколкото шега. Други пък, повечето, не биха имали нищо против.

При подобен случай миналата година френският журналист Пиер Салвиак, също спортен, написа в Туитър коментар (затова, че за да станеш първа дама, трябва да спиш с точните хора) за приятелката на френския президент и… хоп! Беше уволнен.

Е, Камен Алипиев не беше уволнен, но големият въпрос продължава да виси: „Носят ли хората и особено журналистите, отговорност за статусите, които пускат в личните си профили“. Ако питаме антиправителствената информационна служба – НЕ! Те публикуваха „становище“, от което става ясно, че пространството във профилите е лично и че всеки може да пише, каквото си поиска там в името на свободата на словото. По-нататък се споменава, че натискът върху Камен Алипиев е бил характерен за един строй, който разчитал на класово и интелектуално разделение…

Не знам кой е написал това съобщение, говори се че сайтът на „службата“ се поддържа от журналисти и блогъри, но те явно имат спешна нужда да от машина на времето – онзи строй не разчиташе на класово и интелектуално разделение, а на ужасяващата репресивна машина на тоталитарната държава.

Днес обаче репресивния апарат на държавата си вдига щитовете и зове „Без насилие!“ и спокойно наблюдава вчерашни келеши да блокират кръстовищата, за да ни отърват от мафията и олигархията. Само от време навреме си позволява да удари някоя палка „лице в лице“, и то когато никой не снима. И тогава всички крещят като заклани пред камерите и запомнят по-драматичните моменти, за да си ги пуснат по-късно като статуси. Много революционно.

Другият статус, който ни разтърси, беше на външния министър Кристиан Вигенин. Той написа във Фейсбук:

„Днес броят на протестиращите срещу кабинета и на подкрепящите го пред НДК се изравни, на бТВ даже им се наложи да ползват архивни кадри. Време е емоциите да минат на заден план, да седнем на сериозен разговор с представители на протеста и да обсъдим как да приложим разумните искания”.

Макар и в текста на министъра да липсват, каквито и да е оръжия са масово унищожение, a по-скоро виртуален опит за помирение, реакцията на БТВ не закъснява. Още същата вечер, докато Люба Ризова преглеждала Фейсбук, за да види какво ново има – и хоп! Тежка обида за най-честната медия в познатата ни Вселена. Ризова веднага пише официално писмо, в което настоява за извинение, защото БТВ никога не са използвали архивни кадри в новините си:

„Ако Вашето зрителско становище Ви се е сторило остроумно, за да го споделяте в социалната мрежа, то в качеството Ви на министър на външните работи би трябвало да се въздържате да нападате една частна независима медия с милионна аудитория като внушавате лъжи за нея.“

Директорът на „Новини и актуални предавания“ изглежда си е взела урока от случая „Катуница“, но по един доста извратен начин. Тогава частната телевизия зае позиция, която не съвпадна с очакването на милионната си аудитория, но пък отговаряше повече на случващото се. Днес няма никакво съмнение на чия страна е телевизията – на страната на хората, на народа и т.н., но не и страната на професионализма. Примерно.

Използването на архивни кадри се случва непрекъснато в репортажите на телевизиите, повечето зрители дори не разбират кога именно се случва това – важното е да има шарени картинки за илюстрация на един скучен текст. А това, че отдолу има малък надпис „Архивни кадри“, няма никакво значение за никого.

И отново включване от „Антиправителствената информационна служба“. Забравили вчерашните си напъни за защита на свободата на словото във Фейсбук, те също сухо информират за писмото на Ризова, все едно от него зависи дали правителството ще падне или не. Докато от „noresharski“ никой не очаква да бъдат обективни и професионални, БТВ наблягат на своя професионализъм.

Ако искат да се гордеят със своя професионализъм обаче, от медията би трябвало да изведат важната информация от статуса на министъра, представляващ властта, а именно –  желание за диалог и разговор с протестиращите. Дали е искрено или не, е въпрос на анализи и коментари. Но да се хванеш единствено за архивните кадри, е меко казано контра-професионално.

В статуса на Алипиев липсва важна информация, той по-скоро създава въпроси относно личната отговорност на журналистите пред обществото, защото макар и спортен, неговата популярност се гради преди всичко върху името на медията, в която работи. В статуса на министъра имаше важна информация, но повечето медии решиха да се занимават с „архивните кадри“.

Винаги е било трудно, но последните седмици стана невъзможно да се четат новини. Акцентите и заглавията за дневния ред на обществото започват да нямат нищо или много малко общо с реалният информационен повод и истинската информация, която се съдържа в тях. Всяко едно събитие се описва все едно дяволът предава от жълтите павета – и това важи и за защитниците и за противниците на настоящата власт.

Днес едните лъжат за броя на протестиращите, другите пък го пропускат удобно, когато им се стори жалко нисък. Утре си разменят местата и започват броя на старците, които са се събрали на Бузлуджа. На едни събития се набляга, а други се пропускат, трети пък са омазани с личната позиция на дописника, който си е въобразил, че има право на такава в информациите. Четвърти пък ни занимават с архивните си кадри.

По всичко изглежда, че медиите и сайтовете са заели своите твърди и противоположни позиции, дали заради собствениците си или заради главните си редактори, които също протестират. Заблуда е, че заемането на диаметрално противоположни позиции, означава задължително по-качествена журналистика. Даже изобщо не значи.

Значи, че медиите са се включили активно в разделението, противопоставянето и спъването на диалога в това общество. Те дори ги възродиха, плюейки идеологически безсмислици в името на някаква измислена Велика цел и нечии по-праведни интереси.

Изобщо, ако някой пусне по една малка неутронка върху телевизиите, много ще се радвам.