Трудно ми е да приема хълцането и превъзнасянето на младия красив протестиращ българин. Той може и да успее да свали правителството, но вече е очевидно за всички, че не може да свърши работата. Всъщност той не е нито толкова млад, нито толкова красив и нито толкова протестиращ. Причината на него да се гледа толкова благосклонно е, защото правителството се радва на всеобщо неодобрение, а и защото той самият гледа на себе си благосклонно. Няма заговор на медиите, просто протестиращият българин бачка в медиите.

В този смисъл той е страшно доволен от себе си. Борбата за лайкове е безмилостно жестока, а социалните мрежи са канал за пропаганда, който е толкова достъпен, че дори и идиот би могъл да го използва. И той го използва, нищо че животът не се случва във Фейсбук. Мотивира хората около себе си, фантазира си за граждани, които си хвърлят в кошчето всеки фас, карат колело и си кърмят бебето на асфалта, вярва на всеки подхвърлен лозунг, измисля хитри и дълбокомислени размисли за ситуацията. Въобразява си, че апокалипсисът всеки момент ще настъпи, ако не си подадат оставките. Вярва, че най-нужното е нова конституция.

Това, което истински ги обединява обаче, е именно възгласът “червени боклуци” и това е вбесяващо. Не защото те не са боклуци, а защото ни връща с бясна скорост към онези червено-сини времена, които уж трябваше да забравим. Почти 4 години предишното управление на ГЕРБ хвърляше на масите с пиарски ентуасизъм разкази за убити от комунистите дядовци, червена зараза и т.н. Сега сякаш нещата се навързаха и следват някаква извратена логика на идеен реваншизъм. Изчезналото дясно се възражда на раменете на недоволството и който вика най-силно “червени боклуци”… ТОЙ Е човекът. Отново.

Припознаваните древни седесарски чучела са си все същите. Едвин Сугарев отново гладува, но не защото толкова много му дреме за правителството, а защото страшно му се иска, а и не само на него, да си закачи значката за най-явен антикомунист, докато тайно яде вафли далече от прожекторите. Та това е дежа вю, а не промяна.

Десните хора в България сигурно имат нужда от свое представителство и този процес сигурно е полезен за тях, но възможността да управляват живее единствено в главите на протестиращите българи от медиите. Вече има и изследване затова, половината от хората, които протестират, няма да гласуват, а другата половина ще гласуват за ГЕРБ, БСП и Атака. Ако трябва да обобщим грозната истина, в момента ГЕРБ, подкрепени от президента, свалят правителството, за да се върнат.

Скейтърът Джими не представлява представителна извадка на протестиращите млади българи, макар легализирането на марихуаната да е добро нещо, просто ми е трудно да приема, че някой го е заснел и публикувал, за да ми покаже „гласът на народа“. Наистина, няма такава нация, която да живее за легализация и емиграция. Гласът на народа иска и промяна на конституцията. Знаете ли защо го иска? Звучи достатъчно сериозно, но за съжаление е твърде безсмислено, защото не конституцията ни докара дотам, където се намираме в момента.

Може и да не ви се вярва, но дотам ни докара последното правителство, което предпочете да говори за строене на магистрали, вместо да създава работни места. Правителство, което подчини институциите и медиите, обезсмисли парламента, фалшифицираше избори с такъв замах, какъвто никой преди това не си е позволявал. Правителството на калинките, на войнстващата некомпетентност, на чорбаджийския лайфстайл, на футболните мачлета и косматата гръд. И още много и много.  И разбира се, една щипка носталгия за „Бай Тошо“. И само не ми казвайте, че няма значение дали ТИЯ ще вземат властта отново. Припомнете си Цветанов, Дянков, Найденов, Желева, Янев.

Днес обаче т.нар. „млади“ все така си крещят „червени боклуци“ и гонят комунягите, сякаш нямат минало, родители, баби и дядовци. Те отново са готови да гласуват за онези, които най-бясно мразят комунистите, готови да са скачат до несвяст в името на всяко подхвърлено клише, защото не са червени. Отново прокарват тази тънка червена линия, която трябва да разграничи нацията ни поне на две – червени и сини, млади и стари, образовани и неграмотни, умни и глупави, богати и бедни. Готови са подкрепят онези, които се инициират по своето отношение към събития отпреди 50, 60 години, сякаш това има някакво значение за сегашната ситуация.

Те са тези, които разделят нацията, а не Волен Сидеров и агитките. Те са тези, които искат да запушат устата на левите хора по най-недемократичен начин, да им се забрани да имат достъп до държавни постове и т.н. В България сигурно има не повече от трима, четирима леви журналисти, но те трябва да не смеят да се обаждат в иначе плураристичните медии, за да не пречат на смяната на системата.

Ако си говорим за „система“ обаче, то тя е предопределена от геополитическото положение на държавата ни – НАТО И ЕС. Свободният пазар не е избор на свободната личност, защото ако не е достатъчно свободен, просто ще започнат да ни бият по главата, докато се научим да слушаме. И те ни бият. Свободният пазар уби българския производител, а не мафията. Алчността и индивидуализма убиха българския дух, а не мафията. Властта на парите взе властта от народа, а не мафията. 20 години ни убеждават, че трябва да уважаваме богатите, въпреки че по-голямата част от тях не заслужават никакво уважение, защото така било правилно. Може и да ви стори преувеличено, но съм сигурен, че т.нар. “мафия” и “олигархия” е много повече капитализъм, отколкото мафия и олигархия.

Да кажеш, че искаш да изгониш мафията от страната е забавно, защото никой така и не се заема да изрови корена на проблема. Незряло е и да твърдиш, че искаш другите да изгонят мафията, защото други няма. Смешно е да предизвикваш промяна надясно, докато съзнанието ти продължа да гледа през левите очила. В крайна сметка повече държава ли искаш или по-малко?!

Но кучетата си лаят, а ние 20 години живеем в условията див капитализъм и възхвала на частната собственост, която по естествен начин изважда на преден план едни много богати хора с банки под мишница. И това се случва във всяка държава, която отпусне частния капитал да си разиграва коня – властта и парите не просто се сливат, те сa едно и също нещо – дори и чисто антропологически. И това не е български феномен. Е, може би нашите бизнесмени не са като немските, ала и българският работник не работи като немския. Казано по-точно, работи 6 пъти по-неефективно.

България губи 2 милиарда на година от контрабанда, сложете още два милиарда от източване на ДДС и още един от странични дейности на организираната престъпност. Брутният ни вътрешен продукт е близо 80 милиарда за миналата година и вие вярвате, че ако вземете тия 5 доста завишени милиарда, нещата ще се оправят? За да се оправят нещата, трябва да направим 80-те милиарда на 160, а това се случва с труд и полагане целенасочени усилия, а не с весели протести на красиви млади българи.

Там е работата, че ако те наистина са млади, следователно са рожби на потребителската култура, която дойде на мястото на социалистическата преди 20 години.  Култура, която по естествен начин замени репресивното върховенство на социалистическата държава с върховенство на парите. Те не само не знаят срещу какво крещят, но все още не са осъзнали, че те самите са жертвите на системата, която ги е създала и изплюла на улицата. Същата система, която 20 години ни снабдява с плоски телевизори, докато в същото време образователната ни система произвежда все по-зле образовани българи, здравето на нацията се разпада, а пенсиите за възрастните българи продължават да са ужасяващо ниски на фона на цените.

Тези млади потребители искат повече за себе си или за по-добрите, каквито очевидно мислят, че са те самите, но не искат да има справедливост и възможности за всички. Защото Системата всеки ден ги обучава да искат повече предмети, да нямат нищо против предметите, да не дават пет пари за другите и ако е възможно да имат същото количество предмети, каквото западните им приятелчета. А, и да се забавляват. И това е много по-сериозен проблем от, да речем, скандалните назначения.