Не е лесно да харесаш хората, които протестират по улиците на България. Те са особена смес от българи с патриотично-шовинистични убеждения и бедни възрастни. Те са гневни, те са бесни, на тях направо им е писнало. Те чупят, крещят и бутат, искат да видят политическия и икономическия си елит в калта, да се гърчи в затвора и да мре.
И всичко това, заради по-високи сметки за ток, които по принцип си плащаме покорно? Не-не, едва ли, трябва да има нещо повече. Тези хора ги обединява някаква мъка, Нещо им липсва, нещо не им се е Случило и току що са осъзнали, че никога няма да им се случи. Никога. Освен ако не се върнем назад. Не е ли абсурдна употребата на думата „революция“ в днешно време? Да не си платиш това и това вече е революция. Или може би контрареволюция?
Много мразя, когато дори умни хора призовават нещо да не се политизира. Обикновено това се прави с едничката цел да се прокара някаква политика. Изобщо политиката е начин да се променят нещата да се променят, а протестът трябва да се стреми към промяна на някоя политика. И понеже протестът страшно се политизира, най-важният въпрос е до какво ли може да доведе и изобщо какъв е смисълът.
Поне е сигурно, че липсват смислени думи. Не е ли интересно, че най-важното е да ме уплашат с „левия завой“. Да-а-а социализмът е лошо нещо по принцип. Целта му е да има образование, здраве и справедлива помощ за всички граждани, а не само за тези, които имат пари. И това звучи ужасяващо! Истинско морално падение!
Затова нека да се отвратим от хората на улицата. Който не може да си плаща тока, да си намери втора работа. Ако не може да се оправя – нека да мре, защото очевидно е идиот, който не заслужава нищо хубаво. Такава е актуалната идеология, драги зрители. Тази дясна идеология така безсрамно се разпространява от всички, заели интелектуална поза в родината ни, че ми се ще един „чавес“ да се появи за няколко дни, колко само да им видим увяхващите им самодоволни усмивки.
Има толкова важни съобщения, които могат да се направят в момента, а вместо това ме плашат с призрака на комунизма. Например, че да се отрича политическия елит по принцип е грешка, която ще ни върне назад. Вместо това се крещи истерично какъв идиот трябва да си, да искаш национализация, самосъжаляваш сънародниците от тяхно име и изобщо не се отличаваш от тия, които пеят все същите патриотични песни. Не казваш, че е важно хората да имат повече права и ефективна социална защита. Че дори и национализацията да е вариант, той трябва да се осъществи бавно и разумно, с ясен план какво ще се случва след това, а не под напора на тълпата. Казваш, че всички са маскари, плюеш и псуваш, но със стил.
Гласовете им се вливат в всеобщото отвращение от елита с изреждане на провалили се герои, макар че някои очевидно се пропускат (последният демократичен стълб може и да се е разпаднал на молекули, но сърцата все още са сини…). Президентът Плевнелиев, и той подкрепя протестите, кметът на Варна, и той. Нищо чудно утре да видим и Цецка Цачева да хвърля камъни по парламента. Любовта на народа се припознава от правителството в името на това да се накаже полититическата класа?! Да, на някои хора „любовта на народа“ им идва в повече, а зловещата поука за Борисов е, че ще го намразят не по-малко от всички предишни.
Независимо от това колко верни жени си довлякъл на пресконефенция, за да свидетелстват лъжливо от името на тълпата, че са ти простили и че мразят всички политици и политиката по принцип. И освен това изказват благодарности – ето това е позор.
Най-големите протести от времето на Виденов е трудно да бъдат харесани. Първите бяха пробутвани като романтично-освободителни, а тези като абсурдно леви, което и в двата случая е далече от истината. Приликите са много, но този път проблемът е класов. Една малка част от българите нямат проблем с това да си платят тока. Те се оправят чудесно и те Имат.
Дяволът може и да се крие в подробностите, но да притежаваш банка си е все така несравнимо по-голямо престъпление от това да ограбиш такава. Между бедни и богати в България зее яма, която няколко процента по-ниска сметка няма да я запълни, показни арести на началници. Национализация няма да се случи, не само защото никой няма да ни позволи, но и защото някой е продал бъдещето на българите, десетки години милиони сметки очакват да ги платим.
Грешката очевидно е в системата, тя не опира до това колко е либерализиран е пазара. А и как точно си я представят тая либерализация? Ако цените могат да бъдат по-ниски, нека да са ниски. Абсурд. Не само разпределителите имат нужда от печалба, а и правителствата, които не са си свършили работата и нямат пари, за да покрият текущите плащания или построят АЕЦ. И това е сделка, в която са ни вкарали без да са ни питали в името на едно по-светло бъдеще. Това, в което сме повярвали обаче е, че не може да бъде светло за всички. Напразно.
Хората без светло бъдеще са на улицата, за да им го обещае някой друг. Отново. И в такива интимни моменти си припомняме, че справедливостта и съпричастността са по-важни дори и от честността и предприемчивостта.
