Частната собственост се е превърнала в онова свето оправдание, което трябва да държи недоволството гражданите далеч от правителството. Излиза, че ако си недоволен от цените и протестираш, значи автоматично си против пазарната икономика и свободния пазар. Хора протестиращи пред офиси на фирми – да не би да сме се върнали 100 години назад?

Всъщност кой ни излъга, че пазарът е свободен? Когато преди десетина години големите чужди инвеститори дойдоха, първото, което направиха, не беше да инвестират в мрежи, технология и качество, а в медиите.

Почти всички големи медии, получаваха и все още получават официални „рекламни“ бюджети, за да информират аудиторията си за прекъсванията на тока и водата, и разбира се, да спестяват неудобната за „рекламодателите“ си информация. А сега ни убеждават, че трябва да наричаме сделката между фирмите, правителството и медиите, в името да се вадят повече пари от баба ми, свободен пазар? Пълни глупости.

Нали видяхте какво стана със софийския боклук. Единствения резултат е експеримента с концесията за боклука, дори и да премахнем криминално-мафиотския му характер, е че някои хора се превърнаха в колекционери на спортни коли. Толкова за инвестициите и просперитета, които частната собственост задължително влачи след себе си. И между другото София не стана по-мръсен град, а по-чист, откакто сами си го чистим.

Да, сега ще започне големият истеричен писък на експертите от разните институти за отбрана на свободния пазар на тема колко именно е свещена кравата на частната собственост. Само че на мен наистина започна да ми писва да слушам за вредата от национализацията. Между другото когато преди няколко години в разгара на финансовата криза, правителствата даваха пари на банките и на практика ги национализираха, харчейки от парите на данъкоплатците, за да си спасят икономиката от собствената им алчност. Странно защо тогава обаче национализацията не беше нещо, което ни доближава до страните от третия свят, а по-скоро беше нещо, което непременно трябва да се направи. Толкова за отговорния частен капитал.

Толкова и за големите инвестиции, които илюзорно сме щели да загубим и изобщо цялото благоденствие, което някакви човеколюбиви инвеститори горят от желание да ни подарят. Парите се инвестират единствено, за да се увеличават, а монополистите по дефиниция увеличават печалбата си, като увеличават цената. Сигурно има места в Европа, където чрез регулация и контрол този напън за увеличаване на цените, таксите и печалбите може да се удържа, но родният пример по-скоро ни доказва, че правителствата са склонни да сключват сделка с монополистите в името на повече печалба. А пък това трябва ли да ни изненадва? Че когато дойде с човека милионите, насреща му чиновниците се превръщат в сервилни лакеи?

На много места в Европа да имаш ток е право, чието спиране е скандал. В България спирането на тока се извършва на месечна база, само за да си платят хората таксата за възстановяване. Изобщо моделът с „таксите“ за щяло и не щяло могат съвсем да ви объркат кой именно е клиент в сделката между доставчиците и потребителите.

Въпросът изобщо не е дали искаме да отменим пазарната икономика. Големият въпрос е дали имаме силите и желанието отново да отговаряме за себе си, дали искаме да сме свободни, и дали сме способни да доставяме услуга за гражданите тази услуга да бъде качествена, а тежестта за плащането й да бъде разпределена справедливо и да не се очаква, че всяка тежест трябва да се поема от крайния клиент, но не и от доставчика.

Независимо от това дали протестите за режисирани и кой именно ги яха, недоволството на гражданите от ЕРП-тата е факт от поне няколко години. Хората очакват истинска промяна, а не нов дизайн на месечни си сметки за ток.