Изобщо какъв е този напън да се изкорени политиката? “Предупредих да не се политизира референдумът”, казва държавният ни глава. Може би последната му е празна и не разбира, че референдумът си беше и си остава политически въпрос. Не е политически само за онези участници в политическия живот, които не знаят къде са попаднали.

Последното, което може да се каже за това управление обаче е, че те не знаят къде са попаднали. Попаднали са там, където са искали да попаднат – теорията за случайния политик я оставете за някой прогнил университетски преподавател. Във властта участват хора, които много добре знаят къде се намират и в повечето случаи им се налага да вършат ужасни неща, за които в повечето случаи изобщо не научаваме. На някои обаче не им се налага…

Замислете се, имали ли сме правителство и управленска класа, за която могат да се кажат толкова много публично известни лоши неща за толкова кратко време? По-скоро не. За тези години сме случвали на нахални, подли, хитри, зли, добродушни, доминантни, прости, глупави политици, но сякаш никога не се беше случвало всички тези качества зловещо да се обединят и да ни ги показват всяка сутрин по телевизора.

Ако трябва да съм честен със себе си, за това правителство и управленска класа могат да се кажат и хубави неща. Има цели обществени сектори, които бяха раздвижени, сякаш никога досега. Почти винаги обаче причината се крие в някой добър професионалист, а не защото се води някаква целенасочена политика. Защото такава очевидно не се води.

Борбата срещу престъпността е най-голямата „професионална гордост“ на това правителство, но също така и сякаш единственото, което умеят да вършат. Икономиката, Образованието, Здравеопазването се губят на фона на МВР и разбира се – на пътната и спортна инфраструктура.

Добре – хубавите неща съществуват, но вече никой не дава и 5 пари за тях. Доброто се изчерпа и остана само гнусния елемент от цялата история. За мен се изчерпа онзи ден, когато гледах клипчето от срещата на премиера ни със работниците в Сопот, иначе класически класов сблъсък, който странно защо отбягва от масовото съзнание.

Премиерът ни обича да сваля нивото на такива срещи – грухти, сумти, чеше се, потупва и прегръща. Изобщо – мила родна селска картинка. Това би трябвало да го сближи с отрудените работнички със златни пръстени, които си позволяват да му подаряват лук, (и сега ли не ви мирише на село?) а след това внезапно се сближават и според обслужващи властта медии, се сдобряват и дори „изпушват лулата на мира“.

Работничката Даниела Генкова е довлачена пред премиера, за да му целуне ръка и разбере хубаво, че не е била честна с премиера, пред очите на цяла България. Апаратите – щрак-щрак, камерите – тап-тап и новината обикаля всички ни. А сега нека повърнем дружно!

Да го кажем направо – в много цивилизовани страни такова дърпане, бутане, щипане и откровено физическо насилие върху жена, би било незаконно и най-малкото възмутително (в много нецивилизовани страни за такова действие биха ви отрязали ръката). Легендата за „бащицата“ на нацията не е нищо повече от подигравка, която да оправдае едно популистко правителство. Това, което се вижда от срещата в Сопот обаче, е че някои хора сериозно са повярвали в тази легенда. За това именно е крайно време да получат онова, от което имат най-сериозна нужда – отрезвяване.

Урок по политика, нищо, че е мръсна дума и урок по демокрация, защото опитът да отмениш политиката не е нищо повече от опит да отмениш демокрацията. А тя за съжаление, е единственият механизъм за отърваване от самозабравили се политици.