Дами и господа, имате честта да наблюдавате на живо официалното встъпване в длъжност на Президента на република България! Той вече не е подчинен и лишен от самочувствие политик, който се крие под мишницата на своя родител! Той е независим и със сигурност ще бъде успешен президент на една модерна България!

Браво! Президентът ни се еманципира и тропна по масата на българското семейство. Лошото обаче е, че след като ролята на бащицата е заета, нали се сещате той какъв именно трябва да ни се пада. Така е, нежната половинка на българската политика заяви своето присъствие и поведението му е такова, сякаш вкупом всички трябва да се засрамим, че сме го подценявали!

Всъщност защо това е важно? Нали България е парламентарна демокрация? И защо изобщо ни се разиграва този измислен скандал между вицепремиер и президент, който трябва ритуално да докаже на българите, че Росен Плевнелиев е независим президент? Важното е как беше избран, а той беше избран дълбоко зависим. А сега трябва бързо да забравим, че преди да стане Непослушният президент, беше Посоченият президент, който го пляскат зад врата в нощта на изборната победа. Посочен и избран от властта, която управлява.

Длъжността президент не просто е протоколна. В родни условия тя може да бъде и опасна, както си стои насред нищо и изкушава със своята абсолютна власт, желаещите да се сдобият с абсолютна власт. А от тях не се иска много, може би да имат достатъчно голямо самочувствие. Да се сещате за някой български властимащ с достатъчно голямо его?