Наскоро участвах в медиен експеримент за лично ползване. Няма да споменавам подробности, защото все пак има шанс да се почувствате употребени. Целта беше, използвайки банален повод, популистки език и кауза, да съберем 5 хиляди последователи за една седмица. В края на седмицата измислената ни кауза беше подкрепена от почти 8 000 българи, не малка част от тях включили и не малка лична енергия в нея.

Това, което може би не знаете, че голяма част от тези социални „бомби“ се пускат съвсем преднамерено, в повечето случаи с напълно користни цели. Не се получава всеки път, но дори и неособено интелигентни хора успяват да развълнуват множеството по не особено интелигентни поводи.

Най-важното условие за успеха беше да се използват универсални послания и език, за да се създаде съдържание, обвързано основно със секс, патриотизъм и разбира се попфолк.

Бяхме решили да не търсим подкрепа на традиционните медии, преди да се сме набрали представителна фенска маса. Оказа се, напълно излишно. Традиционните медии сами ни цитираха още на третия ден като източник на информация относно нагласите в българския Интернет.

Става дума за почти всички големи всекидневници.

Отговорът е очевиден: ако се чудите дали е възможно да насочите дневния ред на обществото, използвайки един единствен сайт, отговорът е, че е възможно. И дори твърде успешно. Ако хвърлите достатъчен ресурс, сигурно можете да направите доста повече неща. Замислете се, че немощният домат на един ретро  интелектуалец накара стотици да повярват, че могат да бутнат властта със зарзават. И дори се опитаха.

Страницата ни вече е изтрита и безкрайно активната човешка енергия е похабена, както се случва с повечето Фейсбук инициативи. Но това, което много се надявам, но няма как да се случи, е медиите да разберат очевидното: Фейсбук е сайт (нищо повече), в който съдържанието се създава от потребителите му. Всеки може да се регистрира и да започне да вълнува общественото мнение и да го мотивира с картинки, и да отправя своите послания. Това се е превърнало в традиция. Абсурдно е този сайт да се използва като източник на информация и дори да си обясняваме общественото мнение в цялата ни родина единствено на базата на това колко „харесвана“ или мразена е нечия кауза, страница, събитие, снимка, изречение или думи.

Колкото и да е абсурдно обаче, медиите няма да спрат да излъчват „фейсбук новини“. Все повече са хората, които всеки ден го отварят, а на някои животът им протича вътре.  Още повече, че репортерът трябва просто да цъка на компютъра, а не да обикаля из дебрите на истинския живот, за да ни информира за истинските неща, например, което излиза значително по-скъпо.

Затова „новини“ с регионален потенциал, като тези с „поругаванията“ на портретите, се превръщат в национален проблем, при който разумната позиция липсва напълно. Общо взето забележи ли се пълно съвпадение на медийната и масовата гледна точка, значи нещо сериозно се е объркало.

Представете си каква картинка се получава, когато добавим към така забърканата медийна помия и институционалните новини, написани от все по-грамотните пи ар-и на властта и политическо-търговско обвързаните интереси на самите медии. Получава се това, което всеки ден четем и гледаме – режисирана от общественото мнение и полускрития търговски интерес псевдожурналистика, на която сякаш последният й проблем е, че е контролирана отвън.

Замислете се, държавните медии, които символизираха държавния контрол върху медийния пазар, доскоро създаваха единственото що-годе обществено значимо съдържание, което не е задължително да бъде финансово мотивирано. И все още го правят понякога, макар и да е безкрайно скучно. Това съдържание е скъпо, но държавата, за разлика от капиталистите, можеше да си позволи да бъде щедра. Можеше, защото влиянието им вече е сведено до минимум.

Традиционната критика на медийния ни пазар обаче не обръща внимание на тези неприятни подробности, най-често защото тя идва от някакви пазарни институти, финансирани по съвсем други канали. Често ситуацията се обяснява с детайлите и подробностите. Казват ни, че е виновно това правителство, докато нямаме никакви основания да смятаме, че при следващото или по-следващото правителство картинката ще бъде различна. Голямото подозрение е, че това не е български феномен, просто у нас нещата по-балкански са оголени до своята грозна същност.

Само че няма начин да се получи качествен и задълбочен продукт, когато съдържанието е по-важно от информацията, а популярността е по-печеливша от достоверността. Вестниците винаги са били гръмки, но това, което се печата и издава на хартия в България прилича повече на ученически съчинения на ниво провинциална гимназия. Телевизиите винаги са били помпозни, но това, което гледаме сега е един безкрайно режисиран сеир, накъсван от рекламни блокове. В Интернет има по-голямо разнообразие, но медийните сайтове, които печелят или имат някакво влияние, приличат повече на жълтите вестници, отколкото на нещо трето и различно. Да не говорим, че са на същите собственици.

Накрая излиза, че медийният продукт е онази субстанция, чието съотношение цена/популярност е най-ниско. Това е и причината т.нар. „риалити“ предавания да са навсякъде. Не защото идеята за такова предаване е толкова добра и толкова универсална, а защото са евтини и защото хората ги гледат. Това е причината посеченият с брадва брат близнак на Наско Сираков и тъпата Златка да са на първите страници. Съмнявахте ли се, че смешката с глупавата красавица е част от франчайзинга? Не бъдете наивни.

Вниманието на хората естествено би могло да бъде задържано с разследвания, репортажи, магазинен тип предавания, световни новини, задълбочени анализи и прочие, но това е твърде скъпо за чичко Капиталист, защото единственият въпрос, който се очаква той да си задава, е „Колко?“.  А когато златка пърди в ефир – това е безкрайно евтино събитие, което всички ще поискат да видят.

Изборът е очевиден, както е очевидна и ползата за културата на нацията.