Въпреки че повечето българи не се занимават с религия, не се молят, не ходят на църква и т.н., на сериозното подозрение, че Бог не съществува, не се обръща внимание.

Някои хора могат да имат безкрайно количество цигари, които да се чудят как да откажат, а други се надяват на цигарка в това студено време.

На бас се хващам, че са научили за годишнината от Уикипедия преди няколко дни, но побързали да се изцапат с червена боя, за да ги забележат и отбележат.

Не знам за вас, но на мен ми беше трудно да изгледам това видео. Показаното е толкова гнусно и отчайващо непрофесионално, че дори и храносмилателната ми система отказа да го смели.

Няма нужда да си спестяваме истината – българите са откровени расисти.

Никаква промяна и нищо ново няма да произлезе от протест, който се движи от до болка познатите физиономии, които се надяват на абсурден реванш. Тяхното място е в миналото.

Задържането за ксенофобския ни импулс би ни осигурило някакъв временен морален комфорт, при това напълно безплатно, но няма да промени нищо, нито пък ще реши големия проблем с бежанците и имигрантите в България.

Истината е, че няма „Протест на студентите“. 200 човека спали в спални чували е едно наистина „епохално постижение“ на фона на останалите 280 000 студента в България.

В резултат на 3 годишно сериозно изследване, в което са изследвани гените на 1000 българи, излиза, че българите са най-близко генетично до населението на северна Италия и северна Гърция.

Имам чувството, че нещо не е наред с посланиците на настоящи или бивши империи. Най-малкото те са значително по-приказливи от другите.

Броени часове остават до концерта на Роджър Уотърс в България. Неговото шоу може да се приеме за голямо културно събитие. Присъствието на големия британски музикант в България, обаче беше белязано от нещо любопитно. Днес той посети гроба на майор Франк Томпсън, намиращ се до българското село Литаково.

Апокалиптично пророкуване, патетика и големи думи, които трябва да прикрият едно по-голямо и централно несправяне със ситуацията, едно мислене на дребно, което може да обясни само дребните тревоги.

Корпорацията „Икономедия“ са решили веднъж завинаги да се разправят със своя идеологическо-религиозен враг, който си позволява да публикува текстове, които се подиграват на светия „Дневник“ и култа на последователите на „Абсолютната истина“.

Спомням си, когато продадоха тока, или разпределението на тока, ако държите. От частника се очакваше да сложи ред, да се свършат доста честите прекъсвания на захранването и изобщо да преструктурира, модернизира и икономизира електричеството. Като за начало, кражбите трябваше да се прекратят и спретнати професионални електротехници в нови униформи започнаха да изнасят таблата на улиците, […]

Приватизацията на водата е класически пример за отдаване в частни ръце на един естествен монопол. Ако се съмнявате, че това е така и вярвате във всепроникващата сила на свободния пазар, пребройте броя на тръбите, които влизат във вашия дом.

49 ден поред улиците на София са залети от могъщите вълни на народното недоволство, за пореден ден продължават протестите срещу олигархическото правителство на Пламен Орешарски.

Последните дни два статуса във Фейсбук, предизвикаха освен вълнение сред потребителите на сайта, но и медиен шум. Не знам дали се случва за първи път на българска територия, но със сигурност днес, за добро или за зло, статусите играят голяма роля във формирането общественото мнение.

Така се стреснах, че бързо се напънах да измисля 6 причини правителството на Орешарски да си подаде ОСТАВКАТА!!! (и дано Боговете да са благосклонни)

Политическите офицери винаги са били доказателство за това, че протестът не само не е за всички, а и за това, че протестът има своя скрита идеологическа цел, която не е готов да формулира, защото не е наясно все още какво е общественото отношение.

Има много неща, които този протест НЕ Е, аз ви предлагам само 6.

Когато започва Гражданската война в Испания преди 70 години, той е на 20-ина години, намира се в София, учи славянска филология. Тогава в 20-годишната глава на Марин се ражда идеята да замине като доброволец за Испания. Една година по-късно това се осъществява.

Достатъчно е човек да направи бърз преглед на профилите на „десните“ лидери в социалните мрежи, за да се сблъска с такова количество сърпове и чукове, СССР, Сталин, танкове, ударници, комунисти, бригади и Държавна Сигурност, че човек започва да си задава въпроса „Дали пък те наистина не живеят в това време?“.

Сигурно сте ги виждали, тези грозни хора с ужасяващ вид и ужасни приказки, които са противопоставят на другите протестиращи, онези младите и красивите.

Цигареният дим е онази смърдяща субстанция, която разделя българите на две части – пушачи и непушачи. Най-забавното е, че трета възможност не се предвижда. Двете групи са крайно противопоставени и двете групи действат на принципа „или си с нас или си против нас“.

В така създадените естетически граници, творческият гений избуява до невиждани висоти на уличното чувство за хумор. Лошото е, че някои толкова се напъват да бъдат оригинални, че забравят какво е самоирония и оставят горчив вкус в устата на публиката.

Подозирам, че вече сте запознати детайлно с всеки аспект, причина, призив и основание за незабавна оставка на правителството на Пламен Орешарски. Нещата обаче никога не толкова очевидни, колкото се опитват да ви ги представят.

Трудно ми е да приема хълцането и превъзнасянето на младия красив протестиращ българин. Той може и да успее да свали правителството, но вече е очевидно за всички, че не може да свърши работата.

Не ви ли гади от всичко социалистическо? Имате ли базова несъвместимост на ДНК-то с тази зараза?

Хората без светло бъдеще са на улицата, за да им го обещае някой друг. Отново. И в такива интимни моменти си припомняме, че справедливостта и съпричастността са по-важни дори и от честността и предприемчивостта.

Частната собственост се е превърнала в онова свето оправдание, което трябва да държи недоволството гражданите далеч от правителството. Излиза, че ако си недоволен от цените и протестираш, значи автоматично си против пазарната икономика и свободния пазар. Хора протестиращи пред офиси на фирми – да не би да сме се върнали 100 години назад?

Опитът да отмениш политиката не е нищо повече от опит да отмениш демокрацията. А тя за съжаление, е единственият механизъм за отърваване от самозабравили се политици.

Tова, което се случва е класическа подмяна, защото, драги сънародници, да се разбере кой именно е поръчал нападението, е несравнимо по-важно от това да се накажат тия, които са ритали Енимехмедов на трибуната.

Той вече не е подчинен и лишен от самочувствие политик, който се крие под мишницата на своя родител! Той е независим и със сигурност ще бъде успешен президент на една модерна България!

„Няма как за четири години в условията на тежка криза да направим такъв голям прогрес, че ситуацията да се промени рязко, след като десетилетия комунистите хранеха само себе си и изпращаха в чужбина само децата си“.

Преди време „Асошиейтед прес“ заведе дела срещу няколко текстилни компании в САЩ, които са използвали без разрешение снимка на агенцията – отпечатвали са я върху тениски. Дело е заведено и срещу художникът, който е рисувал по снимката без разрешение.

Използвайки банален повод, популистки език и кауза, трябваше да съберем 5 хиляди последователи за една седмица. Най-важното условие за успеха беше да се използват универсални послания и език, за да се създаде съдържание, обвързано основно със секс, патриотизъм и разбира се попфолк.

Сръбският писател, преводач и публицист Владимир Арсениевич е роден през 1965 година в хърватския град Пула. През 1994 година романът му „В трюма“ получава наградата „Роман на годината“ на сръбското списание НИН. Оттогава дебютната му книга е преведена на повече от 20 езика. От май 1999 до септември 2000 година е в Мексико, където свири в тексаско-британско-сръбската пънк група “Лос Армстрингс“. От 2000 до 2007 г. е редактор в хърватското издателство “Ренде”. Понастоящем ръководи белградския клон на хърватското издателство VBZ. Живее и работи в Белград.

Седесетата се били разпаднали за пореден път и за пореден път това се превръща в селска трагедия с неочакван край. На кого всъщност му пука? На седесетата очевидно не им пука, пука им на армията от десни журналисти, които вдигат олелия, съвсем забравили, че личната им драма не трябва да излиза извън рамките на извратеното им семейство.

Ако отворите с чук пластмасовата кутия на компютъра си (голям тежък железен материален чук), вътре ще откриете чип. Великото технологично и безкрайно сложно избретение на човешкия род. Вземете чипа в ръка – от вън е малък, а отвътре голям колкото цяла Вселена. Впечатляващо, нали?

Как е изглеждала младата Вела, дали е била хубава, дали като дете се е разхождала тук, дали е обичала да стои на брега на реката. Вела Чорбова, от която днес е останало само едно име на улица.